Понякога Смъртта се шегува по странен за теб начин. Не винаги онова чувство, което цял живот си наричал "чувство за хумор" е това, което си ограждал в представите си за "добрата мишка". Обичай детето в себе си, но не му вярвай чак толкова, когато наближи Краят...
Постинги в блога
08.10.2012 22:01 -
Учене му е майката.
Имало едно време в една прекрасна страна двама добри приятели. Работели една и съща работа в една и съща фирма с претенциозното заглавие „Водоснабдяване и Канализации”.
Техници били и двамата, обаче единият бил по-стар ...
Техници били и двамата, обаче единият бил по-стар ...
03.10.2012 21:12 -
...Многоуважаеми господин съдия...
...Имало едно време една застаряваща двойка – мъж и жена. Живеели си мирно, дружно, и най-паче щастливо докато дошъл денят, в който жената изненадващо подала молба за развод. Молбата пролазила по пътя на сведущата администрация и ...
01.10.2012 22:19 -
...Имало едно време един рогоносец...
Имало едно време в един прекрасен град млада двойка - момче и момиче, които били страшно влюбени един в друг...
...Учели в едно и също училище и обичта им била толкова голяма, че си обещали: като завършат средното си образование, ще...
...Учели в едно и също училище и обичта им била толкова голяма, че си обещали: като завършат средното си образование, ще...
01.10.2012 00:25 -
...Имало едно време едно кротко блогърче...
...Имало едно време едно кротко блогърче... (или блогерче – както вие счетете за правилно). Та това кротко блогърче било не само кротко, сиреч не се закачало с никое друго блогърче наоколо, ами било и доста продуктивно. Няма &ndas...
26.09.2012 21:32 -
..."Сбогом” е отвратителна дума...
„...Мъглата е съсипала очите ми. Водят ме струйките хлад, оставащи някъде след ехото на гьона по цимента. Мирис на влага, на тъжно и тихо. Мирис на вина, последна и чакаща някого. Единствено грешките са си само твои. За всичко си ...
24.09.2012 21:41 -
Хаосът на сляпата болка
„...Нямаше никога да открият начин да ме довършат, ако не бяха сторили това.
Лицето на майка ми е страшно бледо. Косите й са побелели сякаш повече от последния път. През решетките успявам да забележа, че е отслабнала необичайно. ...
Лицето на майка ми е страшно бледо. Косите й са побелели сякаш повече от последния път. През решетките успявам да забележа, че е отслабнала необичайно. ...
23.09.2012 14:42 -
Това тук е спусък.
„...Когато ти..., не кой да е , а именно ти реши, че нищо не ти пречи да си толкова жестока, че да ми тръшнеш вратата..., аз оцелях. Не защото имах достатъчно сила срещу жестокостта, а защото имах правото да оцелея. Това не се ока...
21.09.2012 23:39 -
Голата истина
„…Защото голата истина за оцеляването е в непосилния страх от смъртта. Този, комуто се е удало да надвие поне веднъж тоя страх, започва подсъзнателно да се убеждава, че е способен, дори достоен, в крайна сметка да го победи...
21.09.2012 22:16 -
Добро утро. Къде ми е кафето?...
„...Знам, че е трудно да ме търпиш. Аз съм невъзможна твар. Знам, че е трудно да те търпя. Ти си толкова упорита жена. Ти знаеш, че искаш да си упорита, защото иначе си отвратена от себе си и само една невъзможна твар може да те д...
08.09.2012 15:29 -
За Природата
(…Из “Дневникът на един самотник”)
…Тишината винаги е била тук. И преди, когато не е било толкова пусто, и сега, когато е по-пусто от всякога. Планината винаги оцелява; успява да опази чара си по свой начин...
…Тишината винаги е била тук. И преди, когато не е било толкова пусто, и сега, когато е по-пусто от всякога. Планината винаги оцелява; успява да опази чара си по свой начин...
19.08.2012 13:53 -
„Има кой да помисли за това...”
"...Нощта е пуста. Адски е горещо в самотната стая, отдалечена неприлично от всички останали; а може би това е само бримка, само детайлче от сложната грубост на необходимата мяра, според която дори тази мисъл е непостоянна. Като всяка др...
13.08.2012 19:30 -
Градусът
Как градусът бавно пълзи
по кривите пътеки на живота ми,
убива нежно всеки спомен тих
по кривите пътеки на живота ми,
убива нежно всеки спомен тих
