Понякога Смъртта се шегува по странен за теб начин. Не винаги онова чувство, което цял живот си наричал "чувство за хумор" е това, което си ограждал в представите си за "добрата мишка". Обичай детето в себе си, но не му вярвай чак толкова, когато наближи Краят...
Постинги в блога от Септември, 2012 г.
26.09.2012 21:32 -
..."Сбогом” е отвратителна дума...
„...Мъглата е съсипала очите ми. Водят ме струйките хлад, оставащи някъде след ехото на гьона по цимента. Мирис на влага, на тъжно и тихо. Мирис на вина, последна и чакаща някого. Единствено грешките са си само твои. За всичко си ...
24.09.2012 21:41 -
Хаосът на сляпата болка
„...Нямаше никога да открият начин да ме довършат, ако не бяха сторили това.
Лицето на майка ми е страшно бледо. Косите й са побелели сякаш повече от последния път. През решетките успявам да забележа, че е отслабнала необичайно. ...
Лицето на майка ми е страшно бледо. Косите й са побелели сякаш повече от последния път. През решетките успявам да забележа, че е отслабнала необичайно. ...
23.09.2012 14:42 -
Това тук е спусък.
„...Когато ти..., не кой да е , а именно ти реши, че нищо не ти пречи да си толкова жестока, че да ми тръшнеш вратата..., аз оцелях. Не защото имах достатъчно сила срещу жестокостта, а защото имах правото да оцелея. Това не се ока...
21.09.2012 23:39 -
Голата истина
„…Защото голата истина за оцеляването е в непосилния страх от смъртта. Този, комуто се е удало да надвие поне веднъж тоя страх, започва подсъзнателно да се убеждава, че е способен, дори достоен, в крайна сметка да го победи...
21.09.2012 22:16 -
Добро утро. Къде ми е кафето?...
„...Знам, че е трудно да ме търпиш. Аз съм невъзможна твар. Знам, че е трудно да те търпя. Ти си толкова упорита жена. Ти знаеш, че искаш да си упорита, защото иначе си отвратена от себе си и само една невъзможна твар може да те д...
08.09.2012 15:29 -
За Природата
(…Из “Дневникът на един самотник”)
…Тишината винаги е била тук. И преди, когато не е било толкова пусто, и сега, когато е по-пусто от всякога. Планината винаги оцелява; успява да опази чара си по свой начин...
…Тишината винаги е била тук. И преди, когато не е било толкова пусто, и сега, когато е по-пусто от всякога. Планината винаги оцелява; успява да опази чара си по свой начин...
Търсене
