Безсънни нощи. Безвремие в зимата.

Аз и ти – голи и сами в отчаянието

да бъдем различни, да можем да имаме

едничкото право – да правим любов.

Любов за нас двамата и само за нас.

Горещи целувки, унили погледи,

искрящи на фона на тежката болест,

че нещо ни липсва – далечно и..., Бога ми,

почти невъзможно. Не мога да моля.

Не можеш да молиш. Или пък не искаш.

Но..., няма значение. Просто не молиш.

Алкохол и религия. Вяра и истина.

Трезв ум и безверие. Съмнения и подлост.

Аз и ти – голи – на фона на вярата,

че всичко е подлост, пияна до скръб

и от скръб, че жесток е, жесток случая,

който ни срещна.

Но ти не унивай!

Аз не умирам!

Р.Донкин – Юли - 1993