крият красивия блясък в добрите очи.

И животът постави още една преграда

на пътя ти.

Тя си отиде – невероятно бързаща.

Остави безочието си.

Усещаш как потъва

в изкуствената ваза с актинии.

И тишината преброди отново стаята

с доволни крачки,

с присмехулен шепот.

Сякаш омразата е тази, която вещае зло.

Луната е огромна и жълта.

Като слънцето пред буря.

(когато тя се потопи в прегръдките ти,

изплашена и отегчена

от видяното на предната веранда...)

Р.Донкин - 13.11.1988