...Иначе казано, незнайно защо, и двете безкрайно ненавиждали мъжката половина на целокупното човечество...

...Запознали се в Студентски град, когато съдбата ги събрала в една и съща бекярска стая. Едната обичала животните обаче и убедила другата да си вземат котка. Женска, разбира се... Горкото животинче, нали имало злощастната съдба да е  домашен любимец на женомразки, поотраснало, обаче така и никога не помирисало котарак... То и как да се случи, като никога не излизало навън, не го пускали... двете кукувици...

...Минали семестри, цели години дори... И, както обикновено се случва, когато съдбата решава да се покаже колко перверзна и жестока може да бъде..., появил се отнейде си един младеж, който успял да проникне в крепостта и чак да бодне знамето на едната кула... Иначе речено, прелъстил едната съквартирантка (тая дето била по-малко грозна и, евентуално по-малко феминистка, в крайна сметка...). Ама така я прелъстил, че чак я направил своя законна съпруга напук на разни феминистки клетви за вярност между двете фусти и прочие...

...Със сълзи на очи се разделили двете, когато младоженците тръгнали на сватбено пътешествие. Но обещала омъжената на своята приятелка, (която останала да кукува сама с котката) всеки ден да й изпраща имейли от всички места, където отиде...

...Минал ден. Минали два дена. Минала цяла седмица. По три пъти на ден самотната феминистка си проверявала пощата – тц – ни вест, ни кост от омъжената й дружка... Самотното сърце вече кървяло от болката на предателството, когато на осмия ден се получил имейл с текст (с главни букви, удебелени):

„ВЕДНАГА ПУСНИ КОТКАТА НАВЪН!!!”

...Толкоз за мразенето на мъжкото съсловие, впрочем...

Румен Донкин, 16.09.2014