Обаче имал един верен евнух, който правел всичко, за което султана го мързяло. Двамата били на една възраст. Ама от различно потекло били. Съдба. От нея бегане нема...
Етап от времето № 1 (младост):
По цял ден султанът току плесне с ръце (щото много го мързяло за друго), евнухът дотичва (щото нема начин) и оня му казва:
"Доведи някоя невеста от харема!"
Евнухът тича обратно да изпълнява. По-късно султанът отново плясва с ръце, евнухът отново пристига тичайки, оня пак му казва:
"Заведи невестата обратно в харема!"
Евнухът отново тича.
Така минали години...
Етап от времето № 2 (старост):
...Султанът се украсил с леко прошарени брада и коса, но останал запазен як мъж, а евнухът остарял и грохнал...
Поука:
Не онождането на невести състарява един мъж, а тичането около него.
КРАЙ.