Животът изтича, а тя е красива

все повече днес, отколкото вчера

била е за миг.

Животът е труден, защото не бива

съкровища вечни да биват премерени

на общи везни.

Аз?

Аз я обичам и това не е лесно,

но бива красиво, защото събирам

мозайка от мигове

ден подир ден.

И минало тъмно и бъдеще светло

се сливат в едно.

А ние не спираме

да се обичаме,  да си мечтаем

за вечния миг...

...Очаквайки края, и двамата знаем –

Везните ще помнят кое ги крепи...

Р. Донкин, 29.09.2017