а душата презря. И прокле я.

Страх скова я. Но все пак ме сваляше,

за да чука се. Беше пленена

от движенията на пръстите, езика,

от целувките на топлите ми длани,

от ужасния чар на реликвите,

които й дарявах,

от баладите,

които съчиняваха очите ми,

безмерно нежни, любопитни.

Но тя презря душата ми.

Захвърли я.

Уплаши се и я нарече “груба”.

Не й изтри сълзите. Не се върна

след сетния оргазъм.

И загуби.

Р. Донкин - 31.12.1999; 22:40; София