да прекарам нощта.

Помогни ми да погледна утрото

с други очи.

Но, ако не виждаш смисъл в това,

отиди си...

Ако ли пък, зла, съвестта

върне твоя копнеж,

неизказан за крайна цена,

ти все пак остани –

цяла нощ ще мълчим

и ще сме убедени, че адски красиво е.

Но, ако не виждаш смисъл в това,

ще разтърсим етажа,

ще разтворим вратите,

ще разбием всички прозорци,

ще отпуснеш красиво глава

на рамото ми.

Ще отворим шампанско,

ще обагрим стените...

...и ще вярваме, че адски красиво е...

Р.Донкин – 15.08.1998

/Редактирано – 01.10.2017/