Очите ти не ме изпускат в мрака...

Красотата им тъй бавно ме убива,

превръща в пепел всяко мое чакане...

...Поезията е бедна и нещастна,

безсилна е да те докосне.

А любовта е мъка, тъй прекрасна

на фона на картината от спомени...

...Илюзиите са болка неизказана.

Сарказъм е да искаш да простиш.

Където няма обич, всичко е омраза.

Ранените души са свикнали...

...И времето отнася болката,

целувките и ласките след нея.

/...Алюзиите са ретроспекции на мъката.../

Р. Донкин – Април 2001-ва