Цената е всъщност заложена съвест.
Внезапно се будиш, когато сърцето
заплашва почти да се пръсне.

Някой е пресякъл небето над теб –
двойка до смърт уморени очи.
Те казват, че ти си пресякъл морето
на всичките спомени докато спиш.
 

Краят на времето… Всички фантазии
вече са срутени в адското дъно.
Гледаш в очите си, подпухнали от старост
и плачеш от мъка, но вече безмълвно.
 

Но всичките младежки, неизплакани страсти
остават зад блясъка на последния страх
да сториш за себе си избора страшен:
да скриеш очите си в безмълвния прах
на времето…
 

(Р. Донкин - 19.08.2020)